Хубаво е да се почиства наргилето често. Не, че аз го правя но, на всеки 2-3 пъти е достатъчно. Непременно се сменя водата и се измива главата. Вътре в бутилката понякога се образуват наслоявания, когато се пуши и се остави за дълго време, но с четка за миене на нормални бутилки се махат лесно. Металната тръба също трябва да се почиства, защото вътре се полепват сажди и се скапва вкуса. Това обаче е трудно да се направи. Продават специални тънки и дълги четки, но може да вземете нещо тънко и да увиете памук около него – по-трудно става, но е по-евтино. Маркуча, от друга страна, трябва да се почиства преди всяко пушене, защото в него полепват много сажди. Не мийте (както направих аз веднъж), защото е направен от плат или хартия и се скапва. Духайте известно време през него и го разтърсвайте докато не излизат повече сажди. Само внимавайте къде го почиствайте, защото аз веднъж си направих пода черен със сажди – като видите такава картинка се разбира защо трябва да се чисти.

По принцип в бутилката може да сложите най-обикновена вода. Ако искате да допълните вкуса обаче, може да сложите всякакви сокове или да нарежете някакви сочни плодове, примерно лимон или ягоди. Ако сложите лед, вкуса става по-лек и при повече пушек. Чувал съм, че в Търция слагали мляко и ставал по мек аромата, а пък в Ливан слагали алкохол и предполагаемо те е удряло в главата, но се съм пробвал нито едното. Каквото и да сложите, гледайте да не препълвате бутилката, защото пушенето става по-тежко и се губи ефекта. Ако сложите пък малко, пушека не се филтрира като хората. За мен 1-2 пръста вода над долната част на металната тръба са достатъчни.

Тютюнът трябва да е сочен. За целта трябва да се държи винаги добре увит. Аз дори го слагам в ония кутии, които се затварят вакумно и го слагам в хладилника. Ако тютюна изсъхне, вече не се топи толкова добре, вкуса го няма, а и вредните вещества се увеличават, защото по-сухите му части започват да тлеят. Ако пък сте взели по-голяма разфасовка, продават нещо подобно на сироп, с който може да се попие тютюна преди да се пуши. Не съм го използвал, но знам, че всеки сироп си пасва с определен вид тютюн, така че трябва да се пита в магазина.

Когато слагате тютюна в главата, не го тъпчете трябва да се слага леко без да се натиска. Така се оставя пролуки вътре в него, през който да горещия въздух и да гори равномерно. В противен случай се получават няколко неща: трудно се вдишва, защото главата е практически запушена; дима става много тежък и пропорционално вреден; горната част на тютюна изгаря бързо, а долната не може и в един момент започвате да дишате сажди. Да не говорим, че така се хаби безсмислено много повече тютюн. Чувал съм, че някой точно така го харесвали, може би защото не знаят как се прави.

Намират се метални пластини с малки дупки, които могат да се сложат отгоре главата и върху тях въглена. Удобното при тях е, че няма нужда да се слага фолио всеки път и да се дупчи. Ако нямате обаче, трябва да сложите алуминиево фолио. Хубаво е да е добре опънато и да има много и малки дупки – малки за да не гори бързо, а много за да влиза достатъчно въздух и да не е тежко поемането. Аз използвам върха на малък нож.

Главата на наргилето, където се слага тютюна било по-добре да е керамична. Ахмед ми каза, че имало разлика в начина на горене, а от там и във вкуса. Аз не знам, защото съм пушил само от керамични, но знам че турските са направени от глина и се развалят по-бързо, защото скоро самата глина започва да рони.

Металната част на наргилето е по-добре да е от ламарина, а не от мед, защото ламарината се чисти по-лесно, а и медта придава малко тежък вкус. Медните естествено са по-евтини.

Източник: https://yurukov.net/blog/2007/syveti_za_prigotvqne_na_nargile/